Skip to content

#ентусиастите: Виктория Бисерова

14305474_10210916671780560_8379320408798053690_o

 

По случай наближаващия седми рожден ден на „Ентусиаст“, решихме да ви запознаем с екипа, който стои зад успеха на издателството.

Още със стартирането на тази скромна рубрика, се усетихме какъв автогол си вкарахме. Преди това не бяхме помислили, че колкото и да се подсмихваме на шегите, които пишем едни за други, рано или късно все ще дойде моментът да сътворим текст и за любимата ни и незаменима шефка, красивата глава на нашето издателство. Слава богу, тя има чувство за хумор, така че с леко присвито сърце и стъпвайки на пръсти, пишем за нея на самия ни седми рожден ден!

Няма да отбелязваме очевидни факти за Вики, напротив – твърдо решени сме да ви кажем няколко неща, които НЕ знаете за нея: като например, че когато посети някой град в чужбина, първо обикаля книжарниците му, а после – забележителностите; че практикува въздушна йога; или че обича хубавото бяло вино, придружено от вкусна салата с риба тон. А едно от нещата, които най-много обичаме в нея, е, че когато на някой член от екипа му избият бушоните в края на работния ден, тя мълчаливо отива до кухнята и му донася чаша вино. Знаем, и ние бихме си завиждали.

Преди да ви предоставим блицинтервюто с Вики обаче, сме решени да използваме този пост, за да я поздравим за седмия рожден ден на издателство „Ентусиаст“.  Вики, знаем колко усилия се изискват, за да бъде едно издателство на ниво цели седем години. Благодарим ти, че споделяме обща любов към книгите!

(Continued)

#ентусиастите: Илияна Бенова – Бени

DSC_1527[1]

 

По случай наближаващия седми рожден ден на „Ентусиаст“, решихме да ви запознаем с екипа, който стои зад успеха на издателството.

Илияна е най-новото попълнение в екипа ни. Това си личи по хъса и ентусиазма, с които приема предизвикателствата. Първото от тях се оказва понасянето на разнообразните прякори, които й измисляме в търсене на единствения подходящ. Ревниви сме към вече наложилото се Бени и се състезаваме да измислим нещо, с което да привлечем вниманието й.

Не че сме се съмнявали, но Империята отвръща на удара – тя ни обезоръжава с гръмогласния си смях и по детски искрения си оптимизъм. Освен поста на пиар, който зае наскоро, тя отдавна е наш любим сътрудник в ролята си на преводач и редактор. За да й признаем абсолютната мултифункционалност обаче, ще трябва да застане с името си и като автор. Вярваме, че първата нейна книга няма да изненада никого, както и че вече е време да я издадем.

Илияна не признава пораженческото „това няма как да стане“ и винаги търси варианти да постигне нещата, които смята за възможни. Запален читател, добър фотограф и единственият блогър сред нас, тя има и нова страст –боксовите тренировки steel combat, които ни карат да сме все по-предпазливи в споровете си с нея. Естествено, не можем да минем и без малко черен пиар: Илияна е човекът, който най-често изрича фразата: „Хайде да пием по чаша вино… “ и за двата месеца, откакто е при нас, в офиса бяха доставени два чифта обувки, две рокли и чанта. Тя невинно се оправдава, че се подготвя за представянията на предстоящите книги, но ние не сме сигурни, че можем да й вярваме. Още повече, че за трите букета рози, които пристигнаха за нея, не обели и дума…

(Continued)

#ентусиастите: Ива Здравкова

DSC_1471

По случай наближаващия седми рожден ден на „Ентусиаст“, решихме да ви запознаем с екипа, който стои зад успеха на издателството.

Ива е нашата фурия, позната още и като офис мениджър. Около нея винаги има звънящи телефони, куриери, чакащи или доставящи пратки, работещи принтери, щракащи клавиатури и телбоди. Общо взето, без нея офисът ни би се разпаднал на съставните си части.

Здравчето, както е позната сред нас, може да прониже всеки със сините си очи, дрезгавия си глас и вдигнатата си дясна вежда. Знаем, че обича скъсани дънки, мотори и почивките на диви и спокойни места. Тези три неща нямат нищо общо помежду си, но някак си я представяме съвсем реалистично как обува раздрани джинси, яхва еднa „Хонда“ и обикаля из дивите места на България.

Хем ни се иска да й пожелаем тази представа да се превърне в реалност, хем не ни се иска да си представяме офиса без нея. Затова оставяме въпроса открит.

(Continued)

#ентусиастите: Велислава Вълканова

DSC_1275

По случай наближаващия седми рожден ден на „Ентусиаст“, решихме да ви запознаем с екипа, който стои зад успеха на издателството.

Вили е подвижната историческа Уикипедия в редакторския ни екип. Ако ви трябва информация за някоя кралица от световната история, тя ще ви разкаже живота й в детайли, с които може да изненада и най-задълбочените в темата професори.

Не се подлъгвайте по тихия й глас – както всички знаем, тихите води са най-дълбоки. Докато останалите се надвикваме, Вили кротичко си мълчи, само за да пусне някой забавен лаф в най-подходящия момент.Но ако си мислите, че нищо не може да пречупи желязното търпение на Телеца в нея, изчакайте да дойде някой мач на Гришо – тогава бушуващите й емоции могат да бъдат видени не само на живо, но и на стената й във Фейсбук.

Когато не обикаля планини и екопътеки, Вили обгрижва най-малките ни читатели, като захранва нестихващия им интерес с най-вълнуващите заглавия. Очевидно немският език (с който е на „ти“) не й стига, защото преди време започна да учи и норвежки (да, норвежки!). Казахме ви, тихите води…

(Continued)

#ентусиастите: Любомир Янкулов

DSC_1390

По случай наближаващия седми рожден ден на „Ентусиаст“, решихме да ви запознаем с екипа, който стои зад успеха на издателството.

В екипа ни има една постоянна усмивка и тя се намира на лицето на търговския ни представител Любо. За щастие, той често успява да ни зарази с нея, дори когато сме изпаднали в най-сърдитите си настроения.

Освен че може да ви запознае в детайли с протеиновата диета, Любо е винаги готов да запее определени народни песни (няма да издаваме репертоара му) и да отстъпи стола си по време на оперативка. По тази причина той никога не е изкарвал понеделнишката си сутрин в седнало положение. Като допълнение, Любо е невидимият слушател на голям брой невероятни женски разговори в офиса. Стои тихичко на някой стол, подхилква се и събира материал. За какво? Не знаем, вероятно за книга, с която скоро ще ни изненада.

И тъй като вече ви представихме Младен, а Любо е вторият и последен мъж в екипа ни, спокойно можем да заявим, че имаме най-чаровния търговски отдел в сферата на книгоиздаването в България.

(Continued)

#ентусиастите: Христина Мираз

DSC_1329

 

По случай наближаващия седми рожден ден на „Ентусиаст“, решихме да ви запознаем с екипа, който стои зад успеха на издателството.

Хриси е нашето огън момиче. Бранд мениджър на импринта на „Алто“ – „Апостроф“, тя е човек, който може да се справи и с най-непосилните задачи с усмивка и финес. Ще отметне кичур от дългата си коса, ще каже някоя шега за безсмислието на вселената и ще запретне ръкави, за да реализира поредния си успешен проект.

Ако насред работата те хване някоя натрапчива емоция, особено обвързана с любовта, Хриси е твоят човек. Под „твоя човек“ имаме предвид, че или ще те изслуша и ще ти даде полезен съвет, или ще ти плесне два словесни шамара и ще те свали на земята.

Разказите за неземно сладки кученца и котенца не могат да я трогнат, но една плодова салата, направена с любов, винаги може да спечели на „готвача“ специално място в сърцето й – някъде до излежаването до басейна с книга и чаша хубаво вино и прекрасните секси рокли (които й стоят зашеметяващо, не я е срам). А веднъж озовал се в сърцето й, Хриси винаги е готова да ти помогне.

(Continued)

#ентусиастите: Младен Димитров

DSC_1368

 

По случай наближаващия седми рожден ден на „Ентусиаст“, решихме да ви запознаем с екипа, който стои зад успеха на издателството.

Страшният поглед с благата душица. Това е нашият търговски директор Младен.

Имайки предвид физическите данни на Младен (195 см, светъл, със сини очи), спокойно бихме могли да обърнем това кратко представяне в обява за запознанства, но ще му го спестим.

Икономист по образование, той влага безпогрешния си търговски нюх и завидните си математически способности в услуга не на друго, а на книгите. Защо? И ние не спираме да се чудим – вероятно заради предизвикателството.

Освен скиор, плувец, страстен непушач и любител на високите скорости, Младен е заклет цесекар и винаги може да изненада събеседника си с виц, смешно (или не толкова) клипче или някоя глупост, на която е попаднал в интернет. Понякога пък решава да бъде особено мил и да зарадва преобладаващо женската част на колектива с мъфини или банички и това му трупа много червени точки. (Continued)

#ентусиастите: Мария Чунчева

DSC_1301

По случай наближаващия седми рожден ден на „Ентусиаст“, решихме да ви запознаем с екипа, който стои зад успеха на издателството.

Всъщност никой не се обръща към нашия обичaн главен редактор, гръбнака на добре смазаната ни професионална машина, с истинското й име. Най-разпространеният й прякор е Чунчи.

Чунчи е работила в почти всяка сфера на книгоиздаването и в крайна сметка се е спряла на редакторското поприще. Тя е е главен редактор на издателство „Ентусиаст“ още от самото му създаване и е виновник за излизането на едни от най-големите ни бестселъри на български език. Неуморен читател и изключително позитивен човек, тя е винаги готова да ни нахрани с плодове и да ни заведе групово на пилатес. Освен по всички тези неща, можете да я познаете по къдравата й коса, за която благородно й завиждаме, и по чаровната усмивка на живо (която моментално се скрива при наличието на обектив, насочен към нея).

(Continued)

Цвете? Не. Книга.

Скъпи мъже,

От осми март ни делят по-малко от 24 часа.

И понеже екипът на издателство „Ентусиаст“ в огромната си част е дамски, решихме да помогнем на тези от вас, които са оставили купуването на подарък за последния момент.

Най-важната насока, която можем да ви дадем днес (но да важи завинаги!), е, че много жени биха избрали книгата пред букета. Доверете ни се, просто ни се доверете.

Ние обаче няма да се спрем дотук и дори ще ви препоръчаме няколко заглавия, с които можете да зарадвате половинката си/сестра си/майка си/която и да е жена около вас.

Пак заповядайте!

 „Непокорните диви“ и „Прокълнатите кралици“ от Кристина Морато

Седем изключителни жени, шест велики кралици и техните истории.

Можете да купите с 25% отстъпка от ТУК и ТУК.

 

„И всеки път морето“ от Наташа Драгнич

Загадъчен мъж ще се ожени за една от трите сестри Алеси. Но коя ще бъде тя?

Можете да купите с 25% отстъпка от ТУК.

 

 „Да се възползвам всякак от теб“ от Сара Ротаро

Разказ за един живот, изпълнен с лъжи, страст, изневери, любов, чувство за вина и съжаление.

Можете да купите с 25% отстъпка от ТУК.

 

„Къде си, Бернадет“ от Мария Семпъл

Свежа, забавна и изискана книга, която не изпуска вниманието до последната страница.

Можете да купите с 25% отстъпка от ТУК

 

„Едит Пиаф“ от Симон Берто

Животът й бе толкова тъжен и толкова красив, че изглежда невероятен.

Саша Гитри

Можете да купите с 25% отстъпка от ТУК.

 

„Една вечер в Париж“ от Никола Баро

Книга за едно малко кино в Париж, където мечтите стават реалност.

Можете да купите с 25% отстъпка от ТУК.

Паула Хоукинс – жената зад “Момичето от влака”

Авторката на разбиващия рекорди трилър разказва за “Гардиън” защо е спряла да пише романтични комедии, защо никога не е искала деца и за изненадващия си успех.

190_author_image_1

 

Паула Хоукинс е изминала дълъг път от издаването на дебютния й роман – романтичната комедия „Confessions of a Reluctant Recessionista“, написан под псевдонима Ейми Силвър. През 2013 г. излиза четвърти подобен роман и Хоукинс решава, че има нужда от ново начало. Книгата, която излиза с истинското й име на корицата, я превръща във феномен. „Момичето от влака“ остава 13 седмици на върха на класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“.

Паула Хоукинс оглавява и класациите за издания с твърди корици на Обединеното кралство в продължение на 30 седмици, което е своеобразен рекорд. Излизането на изданието с меки корици следващата седмица (май, 2016) съвпада с представянето на трейлъра на предстоящата холивудска екранизация, в която участва Емили Блънт в ролята на пияната воайорка Рейчъл Уотсън, а саундтракът е дело на Кание Уест.

Хоукинс, която е на 43 години и е израснала в Зимбабве, преди да се премести в Обединеното кралство и да завърши Оксфорд, казва, че забавните книги, които е пишела преди това, никога не са се получавали така естествено и че част от нея винаги я е „дърпала“ към по-дълбоките и опасни теми. Но никога не си е представяла, че пияно момиче като главната героиня Рейчъл би могло да я изстреля на върха по подобен начин.

Хоукинс има остър език, добър усет за главната героиня и за трудностите, през които преминава една тридесет и няколко годишна жена от средната класа (с възможността или невъзможността й да има деца, която се нарежда високо в списъка с тревогите й) и чувство за хумор, което прозира от избора на Рейчъл за оръжие на убийство. Но търговският успех на книгата се основава на решението на авторката да превърне мечтата на хората от предградията в кошмар.

Още преди години Хоукинс решава, че не иска деца.И споделя, че е преситена от романтиката в книгите, писани с псевдонима Ейми Силвър: „Опитах се да пиша за хора, които имат противоречиво мнение за брака и децата и да избегна твърдението, че мъж и дете са достатъчни, за да задоволят и направят жената щастлива. Мисля, че да възлагаш всичките си надежди на една връзка, е много лоша идея.“

Главната героиня от „Момичето от влака“ Рейчъл е пълна противоположност на домошарките – тя захвърля перфектния си мъж и идеалния си дом, заради лечения на безплодие и алкохолизъм, които са се провалили, и се подслонява при приятелка, на която не може да каже, че е уволнена от работата си в Лондон. Така че всеки ден хваща един и същ влак и прекарва пътуването си в мазохистично яростно дебнене на предишния си дом, където сега в розова детска стая спи бебето на бившия й съпруг и новата му непоносимо самодоволна жена.

Рейчъл следи още една двойка, живееща през няколко врати – Скот и Меган. Когато Меган изчезва, възможността за евентуално престъпление е налице. Най-добрите моменти в книгата са най-лошите за Меган, а читателите, които са добре запознати с полицейските правила, се оказват изключително изненадани от ужасяващите й преценка и поведение.

Кошмарът на Паула Хокинс в криминалната литература са осакатените, безлики женски трупове, които според нея имат порнографски вид. Не е фен на полицейските разследвания, но вярва, че „има начини, по които можеш да пишеш за убийство, без да бъдещ дразнещ. Книгата, която пиша сега, съдържа повече от един смъртен случай, но това има връзка с начина, по който се отнасяш с хората, за които пишеш. “

„Идеята за персонаж с толкова голям проблем с алкохола, че да влияе на паметта му, се появи отделно от идеята за трилъра“, казва Хоукинс. „Момичето от влака“ е това, което се е случило, когато е събрала двете заедно. Помислила си: „Какво, ако пияното момиче е момичето от влака?“. От психологическа гледна точка авторката се интересува изключително много от това как човек с ненадеждна памет може да бъде манипулиран. Книгата, по която тя работи в момента и която се очаква през следващата година, съдържа подобна тема – историята на две сестри и техните противоречиви спомени за детството им.

Цялото интервю на Паула Хоукинс за „Гардиън можете да видите тук.