Skip to content

Паула Хоукинс – жената зад “Момичето от влака”

Авторката на разбиващия рекорди трилър разказва за “Гардиън” защо е спряла да пише романтични комедии, защо никога не е искала деца и за изненадващия си успех.

190_author_image_1

 

Паула Хоукинс е изминала дълъг път от издаването на дебютния й роман – романтичната комедия „Confessions of a Reluctant Recessionista“, написан под псевдонима Ейми Силвър. През 2013 г. излиза четвърти подобен роман и Хоукинс решава, че има нужда от ново начало. Книгата, която излиза с истинското й име на корицата, я превръща във феномен. „Момичето от влака“ остава 13 седмици на върха на класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“.

Паула Хоукинс оглавява и класациите за издания с твърди корици на Обединеното кралство в продължение на 30 седмици, което е своеобразен рекорд. Излизането на изданието с меки корици следващата седмица (май, 2016) съвпада с представянето на трейлъра на предстоящата холивудска екранизация, в която участва Емили Блънт в ролята на пияната воайорка Рейчъл Уотсън, а саундтракът е дело на Кание Уест.

Хоукинс, която е на 43 години и е израснала в Зимбабве, преди да се премести в Обединеното кралство и да завърши Оксфорд, казва, че забавните книги, които е пишела преди това, никога не са се получавали така естествено и че част от нея винаги я е „дърпала“ към по-дълбоките и опасни теми. Но никога не си е представяла, че пияно момиче като главната героиня Рейчъл би могло да я изстреля на върха по подобен начин.

Хоукинс има остър език, добър усет за главната героиня и за трудностите, през които преминава една тридесет и няколко годишна жена от средната класа (с възможността или невъзможността й да има деца, която се нарежда високо в списъка с тревогите й) и чувство за хумор, което прозира от избора на Рейчъл за оръжие на убийство. Но търговският успех на книгата се основава на решението на авторката да превърне мечтата на хората от предградията в кошмар.

Още преди години Хоукинс решава, че не иска деца.И споделя, че е преситена от романтиката в книгите, писани с псевдонима Ейми Силвър: „Опитах се да пиша за хора, които имат противоречиво мнение за брака и децата и да избегна твърдението, че мъж и дете са достатъчни, за да задоволят и направят жената щастлива. Мисля, че да възлагаш всичките си надежди на една връзка, е много лоша идея.“

Главната героиня от „Момичето от влака“ Рейчъл е пълна противоположност на домошарките – тя захвърля перфектния си мъж и идеалния си дом, заради лечения на безплодие и алкохолизъм, които са се провалили, и се подслонява при приятелка, на която не може да каже, че е уволнена от работата си в Лондон. Така че всеки ден хваща един и същ влак и прекарва пътуването си в мазохистично яростно дебнене на предишния си дом, където сега в розова детска стая спи бебето на бившия й съпруг и новата му непоносимо самодоволна жена.

Рейчъл следи още една двойка, живееща през няколко врати – Скот и Меган. Когато Меган изчезва, възможността за евентуално престъпление е налице. Най-добрите моменти в книгата са най-лошите за Меган, а читателите, които са добре запознати с полицейските правила, се оказват изключително изненадани от ужасяващите й преценка и поведение.

Кошмарът на Паула Хокинс в криминалната литература са осакатените, безлики женски трупове, които според нея имат порнографски вид. Не е фен на полицейските разследвания, но вярва, че „има начини, по които можеш да пишеш за убийство, без да бъдещ дразнещ. Книгата, която пиша сега, съдържа повече от един смъртен случай, но това има връзка с начина, по който се отнасяш с хората, за които пишеш. “

„Идеята за персонаж с толкова голям проблем с алкохола, че да влияе на паметта му, се появи отделно от идеята за трилъра“, казва Хоукинс. „Момичето от влака“ е това, което се е случило, когато е събрала двете заедно. Помислила си: „Какво, ако пияното момиче е момичето от влака?“. От психологическа гледна точка авторката се интересува изключително много от това как човек с ненадеждна памет може да бъде манипулиран. Книгата, по която тя работи в момента и която се очаква през следващата година, съдържа подобна тема – историята на две сестри и техните противоречиви спомени за детството им.

Цялото интервю на Паула Хоукинс за „Гардиън можете да видите тук.

 

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *
*
*