Skip to content

#ентусиастите: Велислава Вълканова

DSC_1275

По случай наближаващия седми рожден ден на „Ентусиаст“, решихме да ви запознаем с екипа, който стои зад успеха на издателството.

Вили е подвижната историческа Уикипедия в редакторския ни екип. Ако ви трябва информация за някоя кралица от световната история, тя ще ви разкаже живота й в детайли, с които може да изненада и най-задълбочените в темата професори.

Не се подлъгвайте по тихия й глас – както всички знаем, тихите води са най-дълбоки. Докато останалите се надвикваме, Вили кротичко си мълчи, само за да пусне някой забавен лаф в най-подходящия момент.Но ако си мислите, че нищо не може да пречупи желязното търпение на Телеца в нея, изчакайте да дойде някой мач на Гришо – тогава бушуващите й емоции могат да бъдат видени не само на живо, но и на стената й във Фейсбук.

Когато не обикаля планини и екопътеки, Вили обгрижва най-малките ни читатели, като захранва нестихващия им интерес с най-вълнуващите заглавия. Очевидно немският език (с който е на „ти“) не й стига, защото преди време започна да учи и норвежки (да, норвежки!). Казахме ви, тихите води…

Ето какво има да каже за себе си Вили:

Като малка си мислех, че… е много хубаво да си голям: правиш каквото си искаш, когато си искаш, където си искаш… Е, пораснах, но нещата не изглеждат съвсем така.

Плейлистата ми… се състои от „Рамщайн”, когато трябва да чистя, Гару, когато съм в меланхолично настроение, „Найтуиш” за всеки случай и Б.Т.Р. за десерт.

Когато работя… гледам лошо колегите, които ми пречат. Те пък се правят, че не забелязват мълниите около тях.

В хладилника ми винаги има… яйца. Спасяват всяко положение.

Ентусиазмът за мен е… „горивото” на всеки редактор.

Мечтите ми най-често… ме теглят далеч на север – към северното сияние, белите нощи и белите мечки на Свалбард. И към другите три посоки на света.

Страх ме е… от страха. Всичко друго минава.

Ако бях герой на Роалд Дал, щях да съм… Джордж. Невероятни лекарства (все още) не съм забърквала, но големи пакости – доста често като малка.

Между кориците на живота ми… Ще ми се да мисля, че все още съм на черновата.

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *
*
*